писма

16/07/2008

mira — Wed, 16 Jul 2008 16:47:15 +0000

Чувствам се като балон, който бавно изпуска въздуха. Мисля, че все още не съм стъпила на земята. Иска ми се да замъгля ума си с някакви опиати за да не мисля… работа, секс и марихуана. Може и само вторите две. Усещам обаче, че ще отида сама някъде, ще спя и ще избягвам 35-евровите мъже и въобще евтините удоволствия…
Познавам всичките им плюсове. И минуси.
Ако си наоколо, нуждая се от прегръдката ти, преди въздухът да е свършил.

Нов адрес на блога

mira — Mon, 12 May 2008 19:08:41 +0000

Преместих се на адрес: http://mira.joomla-bg.net/

09/09/2007

mira — Sun, 09 Sep 2007 16:46:39 +0000

Ям свинско с ръце, разкъсвам го между приказките за Вирджиния Улф и Конрад. Беше ми трудно да се концентрирам след като лектора повтори четири пъти думата секс. секс. секс. секс. секс. После каза, че ставало въпрос за 1920 година. Че книгите са историческия облик на времето. Конспектът и списъкът с книги не ми се струват толкова дълги след това - надявам се да са софт вариант на нещата, които консумирам в суров вид в книжарниците и из нета. Ям свинско с ръце и мисля за Джеймс Джойс и Фокнър. Кой е написал “Gay City”? Предполагам, че го спомена за да получи вниманието. На мен и на всички онези консуматори на свинско месо, пържени картофи, снежанка и интернет. Нужни са ни животински стимули. Hardcore обяснения. Порно литература, свинско, чисти чаршафи и интернет. Съвременната естетика се простира до тук

13/06/2007

mira — Wed, 13 Jun 2007 18:49:52 +0000

Това го сънувах:
Преди години един човек го назначили в пощенска станция в някакво малко селце. Попът, началникът на пощата и кмета се държали добре с него, но човекът все не си намирал мира. Останел ли сам бясно въртял на всякакви случайни номера, търсейки глас, на когото да каже нещо, което самият той нямал представа какво е. Верните числа били само шест и пътят към щастието му бил в комбинацията им. Един ден човекът сънувал странен сън: сънувал, че вижда бездомен щраус. В съня му му домиляло и поискал да го прибере, но и в съня разбирал, че няма къде. За това тръгнал през селото покрай опушените вечерни дворове със сведена глава. В съня си не разбрал как някакъв човек изведнъж се оказал с него и той му заразказвал как бил еди-къде-си и видял бездомен щраус. Другият, като в сън, веднага казал, че ще го приюти и човека се развеселил в съня си. Отишли и го взели, завели го у дома на оня и човека си отишъл. Изведнъж го обхванало обаче ново притеснение - че за какво ще му служи на онзи този щраус? Каква полза от него? Какво да го прави? Тогава му се присънила кръчма, където седнали с друг някой другар и заобсъждали за какво може да служи един щраус. Да снася яйца. Да снася яйца! Човекът се развеселил и точно тогава усетил, че земята под краката му се разклаща и кръчмата цялата полита в морето. Събудил се изпотен и притеснен. Отишъл на работа и набрал един номер - и точно тогава разбрал: номерата просто не вършат работа.

Великден

mira — Sun, 08 Apr 2007 15:34:14 +0000

Няма значение кой път ще хванеш и няма значение къде ще стигнеш. Понякога човек трябва да върви толкова дълго, само за да стигне до себе си. Добрич. Самият ръб на света и ако направиш още крачка на север ще пропаднеш в неизвестността. Неподходящо място да изчезнеш незабелязано, въпреки всичко. Кихнеш ли на разбитото площадче пред хотел България мигновено ще се появят две момчета, които да извикат Наздраве! Нищо не остава незабелязано… Варна е междинната точка. Красотата, която да ти напомни това, което губиш, всеки ден оставайки далече от сърцето си. Свободата започва със страх. Мъничко болка и убеденост. Няма нужда да бъркаш във раните за да го знаеш. Пътят минава през селца с имена Венера, Нептун и Сатурн, струва ми се подходящо за галактичесткото пътуване от стар, към нов живот. Понеже животът е единственото, което със сигурност няма да ме остави сега. Вслушването в сърцето е лудост. Никога не го прави. Животът е спокоен само, когато заглушаваш виковете му. Но аз не умея… Това може да ме убие някога. Страх ме е. Разбира се, че ме е страх. Как иначе. Минахме край Олимп. Курорт за провалили се Богове. Няма дори могилка, баир няма. Равнина с името Олимп. Мангалия. Констанца. Колко е странно в 12 да видиш излизащите празнични свещенници, които казват нещо, което не разбираш. Палиш огъня от братя, които не разбират езика ти. Разбират единствено езика на сърцата си. На вярата. Пътуването си струва, луди ми приятелю. Никога не съм била по-щастлива! Христос анвиат - струва ми се че казват това. Адеварат канвиат! Проповед от която няма да разбереш нищо. Ще чуваш само сърцето си и свещта от дъхав восък, която пари ръцете ти. Сърцето не е нищо. Сърцето не бива да бъде заглушавано. Пътят и истината започват от там. Христос анвиат!

01/01/2007

mira — Tue, 02 Jan 2007 13:52:43 +0000

Low-tech пърформанс: нищо освен вино. Публиката е ограничена. Публика няма. За целта на пърформанса е привлечен професионален артист, който да излъчва малко безпокойство и обърканост от липсата на камери. Празник. Яденето е скрито зад завесите. Масата е гола. Артистът я разрязва с лакът, на който ще подпре главата си. Вино. Артистът се отпуска във фотьойла. Вино. Липсата на публика замества безпокойството с ледена гримаса. Вино. Артистът е съвсем сам под светлината, отразена от масата върху лицето му. Гримаса. Артистът се премества в канапето. Никаква телевизия. Артистът плаче. Вино. Дванайсет. Светът гръмва! Вино. Артистът спокойно става. Завесите се спускат.

04/12/2006

mira — Mon, 04 Dec 2006 19:59:25 +0000

(1 мъжка грубост > нежността на 30 други мъже)
Гьодел може би има да добави доста неща тук… Трийсетима други мъже не могат да успокоят сърцето на един път нагрубена от мъж жена. С всяка грубост към жена й нанасяте травма. Може би непрестанната нежност на трийсетима мъже би могла да излекува за около трийсет години грубостта на един мъж към една жена, и само ако много зорко я охранват от всякакви грубости от всякакви мъже. Но това не е доказано. Гьодел, формално погледнато е доказано само, че жената съхранява всяка грубост в сърцето си и не може да бъде излекувана от всичката нежност на света за незнаен период от време.

02/12/2006

mira — Fri, 01 Dec 2006 23:03:28 +0000

Тази седмица ми се случи да науча две интересни истории, на хора, които имат едно и също занятие. Първата история е такава: човекът снимал всички жени, с които е бил, и ги колекционирал в специален албум. Той имал и навика да рисува голите тела на многото си и различни любовници, и всяка следваща с охота му позволявала да изучава тялото й с часове. Обяснявал странната си страст като услуга към биографите му. (И може би с право.) Със страст разказвал историите на самотата си и втория - той можел с часове да описва всеки миг, в който е бил съвсем сам, разпалвал се и не можел да спре, когато станело дума за времето, в което никой не го търсел с дни, за къщата, в която не се страхувал, че някой може да дойде. И как после всичко отведнаж се развалило… За мен, която се страхувам от самотата, това бяха началото и края на най-поучителната история.

Истанбул

mira — Tue, 31 Oct 2006 16:26:17 +0000

Между тези две държави няма нужда да има граница - тя се размива и изглежда сякаш я няма. Понеже не можех да забележа никакви особени разлики освен израстващите една след друга джамии ми се струваше, че просто навлизам в територия, в която на моят Бог ще му бъде по-трудно да се промъква и да ме чува. Предполагам, че това беше единствения страх. Всичко друго беше като в увеселителен парк, в който жителите на Истанбул бяха мили домакини. Бяха готови да се пазарят или да не се пазарят, да те излъжат, но да ти подарят цял джоб бонбони, когато го направят. Не можах да видя сърцето на този град. Не можах да видя истинския Истанбул.

Но в Одрин се влюбих: малки тесни улички, на които една друга се подпират бели жълти и сини къщи, нови и стари, хора с погледи досадени от пришълците, мъже, уморени от работа, счупените прозорци по казармата, джамията в двора й, котките по улиците… Котки имаше и в Истанбул. Но не такива. Не такива, а дебели и досадни котки, които ако видиш с броеници в лапите, никак няма да се учудиш. Но Одрин е друго нещо.

15/08/2006

mira — Tue, 15 Aug 2006 19:56:33 +0000

Do you like Greek music? Да, казах му. Ти умееш ли да я свириш? Хвърлих му седемдесет стотинки - каза, че съм приличала на италианка. Чакай, ще ти изсвиря една гръцка песен. Много е известна. Тя е за теб. Гледах. Свиреше само на най-долните две струни. Песента му се променяше. Kогато спря да свири - тя продължи.