писма

Представи си: писмо до някого, който винаги е от друга страна. Изпращаш го и знаеш, че той го получава и се смее; изпращаш го и знаеш, че той го получава и се чуди; изпращаш го и знаеш, че той го получава и мисли за него; изпращаш го и знаеш, че той ще замълчи. Изпращаш го и чуваш Eric Clapton да ти казва, че it feels like I’m drowning, drowning in a river, it feels like I’m drowning in a river of tears. Но той го получава. Привързаността е нищо. Нищо повече от да пожелаеш да чуеш разказите за Сопдет, да поискаш да ти покаже Кучешката звезда, да кажеш O, you saved me from drowning, drowning in a river, drowning in a river of tears. Толкова е близо до желанието да тичаш по отвеса край реката, за която Клептън бръщолеви - както мъничко дете играе, без страх, че може да падне. И може би някой ще мине и ще изика че ти трябва да се пазиш от падането. Но го нарича falling. in love. И ако вече наистина си паднал, по-добре пиши писмата си и ги изпращай никъде. Може никой да не ги получи. И тогава ще бъдеш свободен. Ще се влюбиш ли в онзи, който получава писмата ти и мълчи? Three more days I’ll leave this town, and disapear without a trace. I wish that I could hold you [...] to ease the pain. Моля те, мисли си за мен.