писма

Удивително е колко много възлагаме на приятелите си. Да си приятел не е радост, мили мой бивш близък човеко, да си приятел е удивително гадно. Да угаждаш на нечии прищявки, да разбираш настроенията му, когато плаче и когато се смее. Никаква полза! Далеч по-добре е да имаш хиляда не-приятели. Не-приятели. Неприятели. И ти да им бъдеш неприятел. Ако плачат - отиваш при следващия! Един много далечен неприятел, виден престъпник и мафиот, с тъга си спомняше времето, когато беше млад, работеше като гробар и “живота беше толкова лесен - всекиму се предлагаше”. Имаше партньор и всеки от тях имаше по два костюма, които обличаха, когато погребваха някой тарикат. Идваха мерцедесите и бе.ем.ве-тата и те заставаха с мъртвешки очи край ковчега додето и последният от тях се прости с мъртвеца. А вечерта, носталгираше той, отивахме, изравяхме го и му сваляхме ланците и скъпоценностите, избивахме му златните зъби и го заривахме обратно в земята. Че за какво са му? Е. Не те ли е страх - пита го веднаж някакъв негов неприятел. От какво ще ме е страх бе - тея са умрели!
Това е и с неприятелите. Можеш да вземеш всичко. Няма страх или угризения, там където няма чувства. Единственото, което ни спира да ограбим и гробовете им, са сърцата ни.