писма

Представи си, че в някой хотел влезе някакъв дрипльо, ама абсолютен дрипльо, висят му парчета от ръкава, мирише на гнила гъба, паркира си магарето на входа и влиза. На гърба му някакъв чувал пълен с кашони и хартии, сваля го и го опира до рецепцията и иска една стая! И събира от масите безплатните вестници в чувала докато рецепционистката му впише данните! И се подписва с пръст после! И плаща със стотинки по десет и по пет! И вика: “Задръжте рестото!”, бакшиш искам да кажа! В осем излиза преди всички с един дудук и почва да го надува кръшно пред хотела да си върне парите. От торбата му се подава змия и тъкмо охраната се осмели да го приближи и той виква: “Аз съм гост на хотела! Аз съм гост на хотела!” И на фона на тая картинка си представи теб, мен, които стоим и си придаваме важност с увъртяните си думи. Понякога ми се струва, че тази картинка е напълно измислена. Додето не видя змиите в торбата си.