Изглежда сякаш да идеш на театър в чужда държава. Да не знаеш езика на местните. Да се забавляваш като правиш скучни неща - да заговаряш човека на седалката до теб на измислен език: “Еишу нагата?” Да залагаш сам срешу себе си върху отговора му. Например, че ако докато го питаш гледаш в лявата му ръка, той ще ти каже колко е часа. Така или иначе няма да разбереш.
Когато си самотен е най-добре никой да не говори езика ти. Иначе ще се превърнеш в най-големият досадник. И това е полезен съвет: “когато си самотен не говори с никого, който разбира езика ти”. Виж ако не го разбира е друго - например можеш с бодър глас да разкажеш на някоя местна възрастна жена на спирката, за това, колко умен е той и как умее да те разсмива, как умее да те целува сутрин, когато се субуждаш и колко обичаш това. “Досадница”, навярно ще си помисли жената на нейния си местен език. Но това е друго. И няма значение.
Виждаш ли - ето такива неща си мисля, когато съм самотна. Еишу нагата.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.