писма

Все повече ми се струва, че работата е като любовник. Не само защото си склонен да й посветиш повече часове, отколкото на всеки друг около себе си, но и заради ревността, с която тя те пази от всекиго и всичко. Мислех си, обаче, не за онази, обичайната ревност, ревността от всякакви други занимания - а за ревността и от чисто любовни афери. Колко дълго може да се обясняваш на работата си заради някоя? Как? Дали обясненията се различават с нещо от онези, които би използвал пред жена си или пред мъжа си? Понякога ми се иска да й призная нещо и точно тогава тя ме прегръща толкова нежно, че на секундата забравям всички други минали и настоящи любовни афери.